Въздух, Земя, Вода и Огън – четирите битийни условия, без които няма как да съществуваме в този свят. Нещо повече, те са благодатни битийни условия за човеците и за тварите изобщо. Въздухът е благодатно битийно условие, без което не можем да изживеем повече от 3-4 минути. Земята и нейните дарове са условието, без което например не бихме могли да преживеем зимата, защото от земята идват материалите за строежа на нашите домове. Водата е изключителна битийна благодат, без която освен живота невъзможно е и поддържането на хигиената на телесата и на средата човешка. Огънят е нашето Слънце, без което може би бихме успявали да живеем криво-ляво, но това ще е живот във вечен мрак и вечен мраз. Тази благодат (в пълния смисъл на думата) и благост на природно-битийните условия заварваме в света с нашето раждане. Животът на човечеството през епохата на Модерността обаче ни демонстрира, че благодатта на битийните условия не е даденост веднъж и завинаги, или казано иначе – днес имаш вода за пиене и миене, утре може и да нямаш; днес имаш въздух за дишане, утре може и да нямаш чист въздух за благодатно дишане; днес имаш земя, която да те храни, утре може да имаш земя, чиито плодове да те тровят; днес имаш благодатно слънце, утре може да имаш причиняващо рак на кожата и ослепяване на очите слънце. Искам да кажа, че всеки от нас, ако го е грижа за бъдещите поколения (и за пряко отгледаните от всеки наследници), би следвало да се чувства като гостенин (какъвто всъщност е) на този свят и да завещае на децата си и на бъдещите човешки поколения битийните условия във вид, в който те ще са благодатни за тях, а не причина за трагедия човешка и мирска.
