България е място, в което обичайната жизнено-колективна среда предразполага и направо „притиска” човеците към живот тип „на работата лекото и на хляба мекото”, нещо повече, средата предразполага и “притиска” към разпасаност, пропиване, преяждане, разврат и пр. от този сорт.
Ако се казваш Пламен Илиев, да речем, и си направил впечатление в българското общество със своите големи способности и талант още като скоро навършил пълнолетие младок, то гаранцията, че този талантлив български младеж успешно ще реализира своите надарености в българското общество е абсолютно нулева, защото обичайният път за блесналите с някакви способности у нас (и поспечелили някой друг лев) е див нощен живот, алкохол, чалга и разврат. Т.е. българската жизнено-колективна среда не толерира трудолюбието и развиването на дарбите на човеците. Напротив, обичайната българска жизнено-колективна среда е нещо като „гробище” за талантливи и способни човеци.
Също така българската обществена среда е враждебна към високообразованите и интелигентните човеци, които в престижните университети на Запад правят изключително впечатление, а след като се върнат тук са унизявани в разните български фирми да разнасят папки и да правят кафе на шефовете си, вместо да работят това, за което са учили и което могат да вършат много по-добре от останалите. Искам да кажа, че още дълго България ще се асоциира с думите “мизерия” и “разруха”.
П.П. Нека да сме наясно, с този текст съвсем не целя снемането на индивидуалната отговорност от плещите на отделните човеци, индивидуалната отговорност на личността за собствената й реализация в живота. Просто акцентирам върху колективно-обществената среда и нейната важност, защото всички сме били свидетели, например, как чужденци, дошли да живеят в България, у нас живеят по коренно различен начин в сравнение в собствените си държави, защото България е “царство” на разпасаността и разврата.
