Малка вметка за един самозабравил се морален лилипут

Димитър Бербатов е нещо като идол за повечето българи днес. За тях той се явява една от спортните и човешките емблеми на България пред света тези дни. Чисто футболните му качества очевидно са на много високо ниво, щом се подвизава в клуб като “Манчестър юнайтед”. Обаче с това се изчерпва всичко положително у въпросното лице. Два щриха към житието на Д. Бербатов: 1. След загуба в квалификационен мач за Евро ’08 на българския национален отбор от отбора на Холандия, Д. Бербатов атакува двама от колегите си в отбора – Д. Иванков и Л. Вагнер, като ги обвинява персонално за загубата. На всичкото отгоре, всички запознати си спомняме, че в този мач Д. Бербатов изпусна поне две от т.нар. стопроцентови голови положения. А не само запознатите знаят, че футболът е колективен спорт, което значи, че резултатите (победите и загубите) във футболната игра са колективно достижение. Да, всеки бърка като индивид, но е крайно непочтено в един отбор (колектив) един от отбора да нарочва за виновник за лошия резултат някой друг от колектива, а и треньорът оценява персоналните изяви; 2. Д. Бербатов се отказа от участие в националния отбор на България в апогея на славата си по европейските терени. Мислех си, че този негов акт ще откаже всички националистически чувстващи и мислещи да го боготворят, както и всички морално разсъдливи граждани, но не би – захласът по него продължава с пълна сила. И е съвършено непонятно по каква причина се случва това, след като отказът му от националния отбор като морално действие може да се оцени само по един начин – “мишкарско” напускане на потъващия кораб, наречен български национален отбор, в опит да спаси собствената си кариера, като не се “цапа” с неуспехите на националния отбор. И накрая, най-голямата наглост от страна на Д. Бербатов беше, че се изцепи по следния начин, цитирам: “ЩЕ НАПИША И НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ завистници, АЗ СЪМ МНОГО НА ВИСОКО, ЗА ДА ВИ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА ДА ПАДАМ, ПАК НЯМА ДА ПАДНА НА ТОЛКОВА НИСКО”. Само ще му напомня на самозабравилия се господин, че той е толкова богат и известен, защото има маса балъци, които го гледат по ТВ-то. В този смисъл няма никакво морално право да се гневи на критиците си, защото е “високо” благодарение и на тях. Телевизията е направила известни и богати не един и двама морални лилипути, не един и двама човешки посредственици. Ала на Д. Бербатов му е невъзможно да направи такъв анализ на произхода на собствените му известност и богатство.