Земята е адски неприветливо място за живот на човеците всъщност. У нас например са тежки зими и жегави до нетърпимост лета, есента пък е депресираща, защото зимата тропа на вратата. Остава пролетта, ако е речено да е прохладна и приветлива. Ние обаче сякаш не си даваме сметка за тази суровост на природните условия и причината за това се крие в наличието на другите човеци около нас. Ние не си даваме сметка, че ако ги нямаше другите човеци, независимо дали другите, с които сега живеем, или другите от миналите времена, ние щяхме буквално да се борим за живота си всяка минута и всекидневно, защото нямаше да има кой друг да произведе дрехите, необходими ни за оцеляването; нямаше да има кой друг да построи домовете ни, необходими ни за оцеляването през зимата; нямаше да има кой друг да произведе храната, необходима ни да живеем. Сиреч ако ги нямаше другите, ние нямаше да имаме свобода, защото грижите за оцеляването ни в света щяха да ни отнемат цялото време. Ако ги нямаше другите (родителите), всъщност щеше ли изобщо да ни има? Ако ги нямаше другите, нямаше да има кой да ни радва и “лекува” душата с музика. Ако ги нямаше другите, нямаше да има кой да ни излекува разните там болести и щяхме да мрем като пилци. Най-сетне, ако ги нямаше другите, нашият живот едва ли би имал някакъв смисъл, защото човешките взаимоотношения всъщност осмислят нашия живот. Да пием за другите и тяхното съществуване!
