Как се поддържа цветущ олигархичен режим и сиво безвремие в една държава? Много просто – създаваш публична фасада, на която някакви уж гигантски противоборстващи си интереси и враждуващи политически крила се заплашват едни други с бомби и прочее стряскащи народонаселението средства. В същото време тази скалъпена фасада обслужва и двата уж враждуващи лагера, защото част от народонаселението се възмущава как е възможно властта така варварски да запушва устата на своите врагове, а друга част от народонаселението е убедена, че онези сами са се взривили и злите им опити за разклащане устоите на управлението са прозрачни и разконспирирани. И така се бетонират маса електорални гласове и за едното олигархично крило, и за другото, които всъщност са от едно котило.
Този филм вече го гледахме в много изчистен вид при скалъпената и неавтентична вражда между ДПС и “Атака”. Анатемосваш ДПС по струната “турците 500 г. ни клаха”, както и за техни очевидни пладнешки грабежи (които обаче съвсем не са патент само на ДПС), после създаваш “Атака”, която посочва ДПС като тумора на България и главните виновници за съсипията й. С този механизъм на “скачените съдове” постигаш увеличение и втвърдяване на електората едновременно и на ДПС, и на “Атака”. Защото българските граждани от турски произход се чувстват заплашени от реториката на “Атака” и неизбежно намират в лицето на ДПС политически гарант. Лумпен-националистите пък са настървени до краен предел срещу ДПС и “Атака” е техния избор. Нали, железен механизъм за поддържане на олигархия.
В цялата схема има отредена роля и на Костов, който го играе автентичен десен, т.е. опозиция на неокомунистическата олигархия, независимо под какво име ни се представя тя – дали ГЕРБ, дали БСП, дали ДПС, дали “Атака”, дали РЗС. Тази роля на Костов отдавна се превърна в карикатура, като днешният ден добавя още един щрих към тази карикатура – взривът бил опит на враговете на правителството за неговото разклащане. Искам да кажа, че за всеки лумпен-електорат олигархията се е погрижила да осигури политическо представителство. И няма никакво значение, че всъщност сред лумпен-електората действително има разлики в политическите светогледи и ценности. Изкуствено инсталираната политическата сцена е маскарад.
