Моята представа за Свободата

Свободата ми е всичко! Най-ценното ми! Аз съм Свобода! И без Свободата просто липсват „съм” и „аз”, т.е. аз без Свободата не бих имал нито идентитет, нито собствено човешко съществувание. Отнасям се към Свободата с любов, тя е голямата ми любов! Свободата е любовта, която дава възможност за съществуванието на другите мои любови. Нещо повече, условието изобщо за възможност на моето битие и житие е именно Свободата. Какво имам предвид? Човешко битие и житие без Свобода е дефиницията на роба. Човек без свобода няма, има роб. Следователно в самата конституция на човека като човек лежи Свободата. Тоест свободният човек е истинският човек. И истинският човек е свободен. И все пак – какво е Свободата?

Свободата е преди всичко ценност – върховната ценност, защото без нейното наличие няма собствено човек. Но тя е върховната ценност и защото без нейното наличие другите ценности са невъзможни за постигане от човеците. Не можеш да търсиш и постигаш истината, да живееш в истината, ако не си свободен – най-вече вътрешно, но и външно. Справедливостта, поне човешката, не може да съществува без свободата, защото системата на човешкото право е валидна и относима само към свободните човеци. Само свободните човеци могат да се борят за справедливост, както и да въздават справедливост. Истинската любов е възможна само между две свободни личности. Творецът и неговото творчество без свобода са невъзможни. Изобщо всичко ценно в този живот е невъзможно без наличието на свобода. Следователно и в света на ценностите свободата е условието изобщо за възможност на битието на ценностите.

Свободата като свободна воля е съществен лик на Свободата, важно нейно битийстване. Свободната човешка воля е дар за човеците, с помощта на който се оличностяваме, създаваме сами себе си. Всъщност свободната воля лежи в самата конституция на човека като човек. Признаем ли, че човек има свободна воля, ние го признаваме собствено като човек. И свободната воля в епохата на Модерността вече не изисква изрично признаване. Свободната воля в епохата на Модерността е родилен белег, всеки човек има свободна воля по рождение. Надарен със свободна воля, човек има право на всичко, стига да не нарушава същото право на другите човеци. Човек е радикално свободен, но заедно с това и радикално отговорен. Отговорен да пази свободата на останалите. Както и те – неговата. С това твърдя, че свободата на волята на всеки човек трябва да е съвместима със свободата на волята на всеки друг човек. И Свободата и отговорността вървят ръка за ръка, защото Свобода без отговорност е опасна комбинация, комбинация, водеща неизбежно до „покушение” срещу самата Свобода.

Свободата се явява и като независимост и автономност, по-общо, като „свобода от…”. Свободният човек е независим и автономен човек, независим и автономен най-вече от другите човеци. Разбира се, тази независимост и тази автономност са относителни дотолкова, доколкото са ограничени от природни, обществени, общностни, семейни и прочее условия. И ако в досегашните ми разсъждения и чувства Свободата беше условие, предзададеност, наличност, то Свободата във вид на независимост и автономност е цел и хоризонт за следване, т.е. независимостта и автономията следва да бъдат постигани в течение на човешкия живот и всяко тяхно постигане е относително такова, защото тяхното постигане в абсолют е всъщност непостижимо, също както и хоризонтът е винаги недостижим. Но и макар относителни, за тях трябва да се полагат усилия, да се води борба. Много е важно да се пребориш да си независим от родителите си, да си независим материално от други човеци, да си независим духовно от други човеци. Важно е за личностното и житийното конституиране, важно е за добрия живот. Много е важно да си автономен индивид, което значи да си самостоен законодател на своята воля, което значи да си пълнолетен в Кантов смисъл, което значи, най-сетне, да си пълноценен гражданин на своето общество. И каква сладост е човек да е свободен от зависимости! Един човешки живот, изживян в борба и усилия за Свобода от разни зависимости, е изключително смислено изживян живот, изключително ценен живот, живот за пример.

Важен аспект на Свободата е и икономическата Свобода на индивидите. Икономическата свобода е Свободата да предприемаш и просперираш, Свободата твоите идеи да могат да бъдат реализирани в обществото, в което живееш. Икономическата свобода е условието, без което проспериращи общества са невъзможни. Икономическата Свобода е „двигателят” и „горивото” на просперитета. Икономическата свобода е в полза най-вече на предприемчивите и иновативните човеци, но когато този вид индивиди са свободни да се разгръщат и просперират, тогава просперира цялото общество и всички човеци поотделно. Икономическата свобода е една естествена свобода, но в хода на човешката история се появява изкуственото спрямо живота тяло на държавата, която в почти всичките си разновидности и места на действие тендира към ограничаване на икономическата Свобода, което значи към ограничаване на просперитета. Това предполага още една много тежка борба – борбата държавното образувание перманентно да бъде ограничавано, за да не задушава предприемчивите индивиди и да не ограничава възможното богатство на всички. Историческият човешки опит многократно е доказвал житейското правило, че колкото повече Свобода има в едно общество, толкова повече това общество е по-богато и съответно по-богати са отделните индивиди. Връзката между Свободата и богатството е строго правопропорционална. Връзката между размера на държавата и богатството е обратнопропорционална – повече държава означава по-малко богатство. Е, бедно общество като България от каква „мотика” се нуждае преди всичко? Крещяща необходимост от Свобода!