Вчера отново гледах прекрасния български филм „Маргарит и Маргарита“. Той предизвиква много и различни размисли за живота български, но най-релевантната мисъл за днешния български ден е, че почти всички български човеци, живели през комунизма малко или много, са дълбоко увредени ментално. Животът през комунизма за истинските човеци е бил ад и който не е бил склонен да прави компромиси със свободата си, достойнството си, честта си, съвестта си, е бил аутсайдер в комунистическото общество, е бил мачкан и тъпкан. Но пък истински човек! Другите са били с „кални“ души и съвести, докарали се и докарани до скотско съществувание. Много кал и панелки за всички. Тези милиони скотове от комунизма са родителите на новите български поколения. Това неизбежно означава, че тези нови поколения са увредени от менталността на родителите си. Факт! За някакъв процес на изчистване на тази увредена менталност днес мисля никой не би дръзнал да констатира. Напротив, днес България е страна, в която Бойко Борисов става министър-председател, страна, в която Сергей Станишев доскоро беше министър-председател, страна, в която ето това лице „коли и беси“ в българската църква, страна, в която медиите са в един отбор с властта, страна, в която МВР и правоприлагащите институции са мафиотски структури, страна, в която има 350 км магистрали в 2009 г., в 21 век, страна, в която бизнесът не е бизнес, а ортащина и червени пари, страна, в която има градове с имена като „Димитровград“, „Благоевград“, „Сандански“, страна, в която има улици с имена като „Граф Игнатиев“, „Александър Дондуков“, „Московска“, „Цар Освободител“, страна, в която най-голямата църква на Балканите е наречена „Александър Невски“, страна, чийто национален празник е дата, на която е подписан договор, който снема окупацията на българите и земите им от една чужда държава и я предоставя (окупацията) на друга чужда държава, страна, в столицата на която Стефан Стамболов не е почетен с наименоване на неговото име на знаков булевард, улица, сграда, значим обект някакъв и т.н., и т.н.
Това е страната, в която, граждани и гражданки, днес раждате и отглеждате своите деца. В такава среда и в такава страна „Маргарит“ и „Маргарита“ са същите аутсайдери, същите „кръпки“ на гнусния и скотски български живот, същите капки в морето, същите неколцина, запазили достойнство, чест, съвест и свобода, същите истински човеци в морето от скотове, досущ през комунизма както е било. А желаете ли изобщо да отгледате „Маргарит“ и „Маргарита“? Децата и неродените все още човеци са единствената възможност България да бъде едно по-добро място. Когато всеки в тази страна, тук и днес, решава, че му е време да създава и отглежда човек, трябва да си дава ясна сметка, че средата е отвратителна, гнусна, долна, мерзка и прогнила. Средата в България е крайно неблагоприятна да се отглеждат истински човеци! Внимавайте с кого има допир Вашето дете, внимавайте с бабите и дядовците, внимавайте с лелките в яслите и детските градини, внимавайте с даскалите в училище, а най-добре изолирайте Вашето дете и от детските градини, и от българското училище и образование. Всичкото това просто уврежда човека, не е в услуга на човешките същества. Разбира се, ако са ви мили децата, ако държите да създавате човеци, а не скотове.
Разбира се, тук иде дума за висок критерий за човешкост, но въпреки това не за идеализация и без връзка с реалностите. Напротив, всяко дете и всеки човек е това, което е, поради средата, която го е обкръжавала – родителска, семейна, обществена. Поради трагичното състояние на българската среда новите човеци трябва да бъдат пазени от нея, за да станат човеци. За да има здрава и негангренясала „плът“ в българското общество, върху която да се стъпи.
Този филм съм издържал да го гледам докрая само веднъж. Всеки следващ път го гледам донякъде и ми е тъжно и смешно, но после почва да ми се гади, защото показаните неща в него са си голата истина, а аз помня това време…