Близки срещи със Завадски

Бях удостен днес с честта да бъда уволнен лично от  големия българин, националисто-патриот, бизнесмен, информатор, изобщо от големия човек, човека с главно „Ч“ Завадски. Имах честта да изслушам в кабинета на Завадски половинчасово словоизлияние, в което бях информиран за важните аспекти от историята и делото на този голям човек с главно „Ч“, а очевидният подтекст на цялата тирада беше да бъда едновременно сломен и фасциниран от големите постижения и дела на Човека Завадски. В това словоизлияние Завадски ми се похвали как е тръгнал буквално от едно бюро и една маса някъде в 1990-те, как е вземал кредити и после ги изплащал, за да стигне толкова напред днес. Завадски ме осветли, че той не е нито от комунистите, нито от СДС (искаше да ми разказва как било създадено СДС), нито от бат’ Бойко, изобщо отношението му към политическото се заключавало в тезата „всички са маскари“ (не го каза с тези думи) и буквално не го интересувала политиката барабар с политиците. Той се бил срещал с всички политици, можел да се среща с всички и нямало никакъв проблем, че Станишев бил идвал точно ден преди изборите на крака в агенцията. Както бил Станишев тогава, така можел да бъде и Б.Б. „Пикаещия във фонтани“ бил идвал на среща при него заради Татяна Дончева и там някакви си търкания по оста „Запалката“ – Дончева.  Разбира се, долна моя инсинуация са твърденията ми за цензура и натиск, продуцирани от Завадски. В „Труд“ било цензура, не у „Фокус“. У „Фокус“ всеки репортер си пишел свободно и Човека изобщо не се интересувал какво, колко и как се пишело. Черешката на тортата беше, че бях определен от Завадски като „социалист“, което за моя милост принципно е кръвна обида, но щом идва от човека с главно „Ч“ такова определение за моята същност, аз следва да бъда горд, че изобщо бивам определян от  толкова високо място в отечеството. Бил съм „социалист“, защото съм подкокоросвал отдела да си ходим дружно от агенцията.

Поантата на срещата със Завадски беше категорично изразената воля от Негова страна да ме осъди за накърняване имиджа на „Фокус“ от моя милост. Поне 10 пъти беше ми посочено, че ще се виждаме в съда и че той категорично щял да ме осъди, т.е. щял да спечели делото. Това, разбира се, е най-логичната и нормална стъпка за всеки, който се чувства оклеветен и омерзен от някого. Но предполагам ще се съгласите, че това многократно повтаряне как щял да ме съди и най-вече, че, няма шест-пет, щял да ме осъди, защото разполагал с мастити адвокати, е откровен и недопустим опит за натиск и най-вече, че лицето Завадски е от групата на самозабравилите се онбашии.

Какви са изводите ми от близката ми среща със Завадски? Лицето е типичен български гьонсурат и самозабравил се онбашия, който си е съчинил за себе си и за пред света някаква биография, в която си е повярвал напълно, играе си я дори за пред себе си  и логичния край на такива  персонажи е хвалипръцковщината и самохвалщината – аз тръгнах от нищото, аз постигнах толкова много, аз съм великокодушен и съм дал пълен картбланш на служителите си и прочее ала-бала. Посредствеността на Завадски също ми се наби на очи, но нея я бях разбрал много отдавна – още от интервютата му в разни медии и преди да имам каквото и да било вземане-даване с агенцията му.

Аз спечелих много днес. Спечелих свобода! И не свободата, че няма да работя повече във „Фокус“, а свободата да гледам уверено Завадски в очите и да му се смея вътрешно, че и външно. В крайна сметка Завадски е едно малко олицетворение и концентрация на всичко, от което ми се повръща в тази страна. Радвам се, че по някакъв начин се възправих с изправен гръбначен стълб пред това гнусно нещо. Историята обаче има продължение…