Българският тепегьозлък край няма. Българският тепегьозлък не ще да знае що за птици му се явяват на политическата сцена, самонарекли себе си „десни“ и „алтернатива на комунистите“. На българския тепегьозлък му е достатъчно, че някой си сам се е нарекъл „десен“ и „алтернатива на статуквото“ – значи наистина е такъв, е логиката на българския тепегьозлък. Българският тепегьозлък е крайно доверчив в политическия си избор, а после горчиво кълне всичко и всички, само не себе си. Българският тепегьозлък вкара на бял кон във властта бутафорното величество – то не бяха надежди и магически очаквания, то не беше обожествяване на величеството. Българският тепегьозлък днес не ще да чува за величества. Българският тепегьозлък обаче в едно е постоянен – да желае и разпознава „месии“ на политическата сцена. Какви характеристики на новия месия карат българският тепегьозлък да го разпознае като такъв? Несъмнено новият месия е фалически символ, той е първичен, той е сексуално привлекателен за женската част на българския тепегьозлък. Мъжката част на българския тепегьозлък вижда в него пример за потентността мъжка българска, новият месия е първият фалос, емблематичният фалос на българския род. Второ, българският тепегьозлък скрито или явно обожава криминалитета си, той скрито или явно иска да бъде криминал с много пари и последващите „благини“ от тях. Нямаше как това морално релативиране и дори морално героизиране на престъпността българска да не роди Оправител на българския тепегьозлък от средите именно на криминалитета – на откровения български криминалитет. Трето, новият месия е народняк, той е един от нас, си казва българският тепегьозлък. Учил, недоучил, разбирач от всичко, със самочувствие и народняшки речник. Българският тепегьозлък си казва: видяхме ги ония със синята кръв или големите макроикономисти, нека сега един от нас, макар и екземплярен пример, да ни оправи.
Е, ще ви оправи, ама по оня начин.
Върховно.Така мисля и аз. И пак бях учудена, за кой ли път на тези избори… Защо не мислят тези хора…Докога…
Месии има в Библията, в България няма. Тук има в изобилие объркани, уплашени и паникьосани хора. Лесноуправляеми, лесноманипулируеми, лесно подчинявани, лесно заблуждавани, лесно яздени и обругавани. Не бъдете повече от тях, намерете мястото си и се освободете от илюзиите. Сентенцията, че всеки е голям колкото мечтите си е лъжа. Истината е, че всеки е толкова чист колкото е чист идеалът му. А този без идеал не е нито чист нито мръсен, той е извън тези категории. Той въобще е извън 21-ви век, съществува някъде между родовообщинния и феодалния обществен строй – там му е съзнанието. Може да не е виновен, че са го набутали там, но е виновен ако продължава да се примирява с положението си на роб или крепостен.