Тухлено-бетонното скотско съществувание в света

Що за човек трябва да си, за да дадеш 60-70 хил. евро минимум за едни стотина квадратни метра пространство, в които никога няма да проникне слънце, които дори и да имат пряк достъп до слънчева светлина, тя не може да бъде реално консумирана от обитателите на тази квадратура, защото все пак тези стотина квадратни метра са закупени за лично ползване и лично живеене, но в българската ситуация, особено софийската, тези пространства могат да изпълнят това свое предназначение за лично ползване, само ако бъдат изолирани от погледите на стоящите в непосредствена близост други хора с техните лични пространства и прозорци. Естествено, дори и да си си изолирал „кутийката“ от външни погледи (и неизбежно от слънцето), голяма е вероятността личното ти пространство пак да не би могло да е собствено твое и лично,  защото в съседство на твоите стотина квадрата има множество други стотина квадрата, които са обитавани от човеци от български произход, а това е абсолютна гаранция за нарушаване по множество начини на твоето лично пространство, за което при това си дал едно 60-70 хил. евро, сума, която за условията на България е умопомрачителна.

Бяха преди години в кв. „Овча купел“ едни широки пространства, поляни, място бол. Не казвам, че тези поляни трябваше да си останат непокътнати и грозно тревясали. Не съм срещу строителството по принцип. Обаче е някакъв неописуем скандал да наблъскваш кооперации на нищожно разстояние едни от други, при положение че е имало като даденост много пространство за разполагане на кооперациите по-далеч едни от други. По-голям скандал от този е само това, че има хора, които дават 60-70 хил. евро да си купят пространство, което наричат свой дом, в такава кооперация. Какви хора са тези? Първо, със сигурност много от тях са хора, живели дълги години в панелните коптори на комунизма. За тези „копторни“ хора навярно е връх в житейския път да сменят панелния коптор с тухлено-бетонна сграда. Да, тази, ако е строена сравнително по правилата, е по-качествена, по-изолирана от шум и климат, чисто естетически е по-издържана. Обаче панелките поне не бяха така наблъскани и „копторния“ човек можеше поне да си ползва терасата относително далеч от чужди погледи и да мине без щори за прозорците. Второ, със сигурност много от новите „тухлено-бетонни“ хора са такива, дошли от провинцията. За тях навярно връх в житейския път е адресната регистрация в столицата, т.е. на принципа „само и само да сме в София“, пък ако ще да живеем като скотове. Трето, тези хора трябва да са адски скотове! Тези хора трябва да са в самата си същност несвободни! Не мога да си представя каква тежка депресия и отчаяние от живота биха ме налегнали, ако трябваше да живея в затъмнено с щори и други средства място, за да не ме гледат поне комшиите. Но пък това означава слънце да не виждам в собствения си дом. Това означава ако ми се прииска да стоя цял ден вкъщи, да седя цял ден на изкуствена светлина и на климатици. Това не може да бъде живот в истинския смисъл на думата. Как е възможно за такъв скотски и несвободен живот да плащаш такава солена цена – 60-70 хил. евро средно?!?

Разбира се, аз съм „вълк-единак“. Като такъв имам изострено чувство за ценност на личното си пространство и силна непоносимост към чужди намеси в него. Също така цял живот съм живял в къща и се ужасявам при мисълта да живея в апартамент. Споменавам ги тези неща, за да сте наясно от каква позиция изобщо засягам и гледам на темата. Но Свободата все пак е в дъното на всичко. Негативната свобода да си свободен от другите погледи, от навиците и интересите на другите, и същевременно да си в единение с околната среда, да не си изолиран в собствения си дом от основния източник на живота, на хубавия живот – нашето слънце. Скъпата свобода и учудването ми, че за много хора това явно са несъществени неща ме накараха да обърна внимание на този аспект от българския живот.