Българската казарма – инструмент за потисничество

Днес е празничен ден за Българската армия (БА). Тази институция в България е свещена крава. Почти всички български мъже, които са служили в БА, си спомнят с умиление за времената, когато са били част от БА. Вече да не говорим политическият естаблишмънт с каква патетика и апломб говори за БА. Изобщо за българите като цяло Българската армия е символ на българщината, на непобедимия български дух, на българската сила и пр. митологеми.

Аз лично към тази институция имам вътрешна и всякаква непоносимост и то не само, защото съм си загубил и пропилял няколко месеца от живота, пребивавайки в нея, или защото съм Левскар и мразя в червата си спортното дружество на БА, а най-вече защото БА има много големи заслуги българите, по-специално българските мъже, да са смачкани и несвободни човеци като цяло. В този смисъл отмяната на военната повинност за българските мъже е изключително положително решение с дългосрочно добри последици за подрастващите и новите поколения. Направо не е за вярване, че българският политически елит бе способен да продуцира такова доста радикално за споменатото вече крайно положително отношение на българите към БА, а също за българската традиция и българската цивилизационна изостаналост решение.

Казармата по времето на комунизма беше едно от най-важните звена за смачкването на фасона още в зародиш на младите българи. Казармата беше инструмент за прокарване и насаждане на робска менталност у българските мъже. (Естествено, инструмент и на безвъпросната, на подложената от малцина на критичен поглед националистическа доктрина.) Няма друго място и друг момент от живота през комунизма, където и когато българските мъже да са били толкова унизявани, мачкани и оскотявани. Забележете, долната и гнусна военщина го постигаше не толкова чрез гнет на офицери и сержанти върху наборните войници, а чрез гнет и репресия на самите наборни войници върху други войници („стари войници“ срещу „зайци“). Какво – офицерите не са знаели за издевателствата на старите войници над младите?! Категорично съвсем всичко са знаели, но са си траели и то, сигурен съм, съвсем умишлено. Та нима и в другите сфери на живота през комунизма не е било умишлено прокарвано това разделение между хората? (Защото „разделяй и владей“ е отколешна стратегия за контрол и концентрация на власт.) Аз пряко не съм потърпевш, но съм се интересувал и по-възрастни мъже са ми разказвали за какви гнусни и унизяващи човешката личност като такава издевателства е ставало въпрос. И това са били младежи на по 18-19 години! Тези роби в ментален план, тези покварени човеци, тези несвободни и смачкани човеци след това са способни само да станат или верни труженици на партията, или груби и оскотели циници и алкохолици. Тези мачкани под зверски ботуш човеци са възпитавали новите български поколения, поколенията, които не са ходили и няма да ходят в казарма, слава Богу. Е, как мислите, какви поколения могат да възпитат едни роби по менталност?