СДС и ДСБ заедно – и какво от това?

Все по-често се сещам за жеста на Филип Димитров и Петър Стоянов да се оттеглят и все по-отчетливо в моите очи изкристализира достойнството в този акт. На фона на този достоен край на два забележителни политически живота, продължаващата политическа агония на Иван Костов – тук и сега, днес, състояща се в отмяна и релативиране на обещания в името на властта и логически следващото все по-голямо свиване на доверието, се набива на очи. Днешното политическо лице на Иван Костов придоби карикатурно-жалки очертания. До това състояние се докара самият той, защото той неколкократно не удържаше на заявени думи, позиции и принципни положения. С това проектът „Демократи за силна България“ беше дезавуиран завинаги в моите очи. Аз гласувах доверие на този проект не защото „Демократи за силна България“ ме представляваше идейно и светогледно, напротив – аз не съм нито консерватор, нито християндемократ. Гласувах му доверие поради силната реторика спрямо откровени престъпници (Б.Б.Б.), маскирани комунисти от турски произход (ДПС) и комични величества (НДСВ), гласувах му доверие, защото важни за мен хора също му бяха гласували доверие, гласувах му доверие, защото Иван Костов и компания на власт свършиха много и полезна работа за страната, най-сетне му гласувах доверие, защото след загубата на властта през 2001 г. лицата Кеворкян, Трифонов, Тошо Тошев и пр. медийна измет го демонизираше и „ръфаше“ съвършено целенасочено дълго, след като той вече нямаше власт (да „ръфаш“ опозицията, а не властта е прозрачен помиярлък) . Обаче Иван Костов не удържа на думата си, примерно, с извъртането по отношение на Б.Б.Б. Защо е толкова важно това за мене? Съвършено очевидна истина е, че Б.Б.Б. е концентрация на почти всички негативни морално-политически реалии в българския живот: откровен престъпник и мафиот, създаден и протектиран от комунисто-десарите, милиционер в „кръвта“, отявлен служител на комунистическия режим, после служил на одиозния „цар“, нерафиниран и простоват, медиен герой (въздух под налягане), поредното активно мероприятие на комунисто-десарските задкулисия. Приел тази картина за истинна, която картина се споделяше изцяло и от ДСБ,  няма как да не негодувам срещу „омекването на капачките“ и новата линия на ДСБ, че Б.Б.Б. е някаква управленска алтернатива на сегашното статукво. Тука се получи едно тотално отричане от себе си за сметка на легитимация на Б.Б.Б. Помня и едно обещание от май 2007 г. на Иван Костов, че ако до една година, гледано от тогава, той не успее да набере сериозна подкрепа за ДСБ, или да върне поне тази от 2005 г., ще се оттегли. Е, в живота всеки, който не си държи на думата, става персона нон грата, никой не гледа на него сериозно. ДСБ повече внимание не заслужава, нито Иван Костов.

СДС, макар и да продължава да е „свърталище“ на много боклуци, има все пак с какво да се похвали и да обнадежди. Споменах вече за достойния акт на Филип Димитров и Петър Стоянов, трябва да спомена и жеста на Пламен Юруков да се оттегли, виждайки че няма да го бъде СДС под негово ръководство, трябва да спомена демократичния почин на избор на председател на СДС, трябва да спомена, най-вече, че членовете на СДС избраха за председател един много симпатичен, енергичен, прагматичен, чист и честен млад човек. Мартин Димитров има и недостатъци, като липса на харизма, липса на сериозни лидерски качества, липса на сериозна теоретична и философско-политическа „подкованост“ и оттам липса на голяма визия за обществото, не е сукал от кърмата на сериозната политизираност (ако мога така да се изразя),  липса на опит и др. Към СДС моите очаквания за политическа линия и поведение са доста по-различни от тези, които бяха към ДСБ. СДС никога след „ерата Костов“ не е морализаторствало силно, не е продуцирало тежки квалификации и заклеймявания. В този смисъл и очакванията и надеждите към СДС не могат да бъдат от вида, в който бяха към ДСБ. СДС не е захлопвало вратата на Б.Б.Б., не е анатемосвало Георги Коритаров или Тошо Тошев, а после да ги е реабилитирало и пр. Т.е. СДС и преди Мартин Димитров, и след неговото избиране следва всъщност една много по-принципна и последователна политика от тази на ДСБ, защото при СДС го няма разрива между предишни и сегашни политически позиции и оценки. Дори новосформираната коалиция СДС – ДСБ е сериозна морална победа на СДС спрямо ДСБ, защото ДСБ се отдели от СДС с тежка реторика по адрес на СДС, а днес всичко това е забравено и отново СДС е припознато за близък партньор. Тогава защо изобщо беше нужен този шум в слушалките няколко години, се питам. И да кажа още нещо за СДС специално – това, че СДС в моите очи спечели и печели морално битката с ДСБ, не значи, че аз нямам големи резерви към СДС. По никакъв начин не мога да приема позицията на СДС спрямо Б.Б.Б. Аз съм „за“ „санитарен кордон“ спрямо това лице. От публичните лица на СДС в момента като че ли Мартин Димитров е единственото що-годе приемливо за мене. Това Сотиров, Радонов, Михайлова – няма какво да изброявам повече, всичко е ясно. А още повече, че СДС не е лидерска партия, самият Мартин Димитров не е силен лидер и всъщност е сам войн срещу стари лисунгери и интересчии. Ако Мартин Димитров не направи така, че тези да отмрат някак си, последствията за него са ясни – политически труп. Така че няма как СДС да го считам за моя истински политически представител, което не означава, че няма да гласувам за него, но с големи компромиси и „от немай къде“.

Ето, аз от гласуващ за ДСБ ще стана гласуващ за СДС заради Мартин Димитров. Сигурно има и други като мене. Други, гласуващи за ДСБ досега, съм сигурен, че изобщо няма да гласуват. Трети, избиратели на ДСБ и СДС, ликуват от обединението. Четвърти, избиратели на СДС, като чуят за Иван Костов, започват инстинктивно да псуват и кълнат. Пети, избиратели на СДС, няма да гласуват за коалиция СДС – ДСБ заради Иван Костов. Шести, кой ги знае какво ще предприемат. Е, това алтернатива ли може да бъде на каквото и да било – дали на БКП&ДПС, дали на Б.Б.Б.? Ще го кажа първосигнално – пълен ташак. А България скоро няма да бъде нормална страна.