Едно много гнусно интервю на един много гнусен „демократ“:
Водещ: А ето какво вие сте му отговорил, цитат от книгата, аз не бих ви питал така, ако не беше цитат: „Генералът ми отговори, че писателят бил агент на Държавна сигурност, после на англичаните и накрая на КГБ. Защо пък на КГБ, попитах аз. Прехвърляне на Москва, за да клати властта на Живков, беше неговият смайващ отговор”.
Димо Гяуров: не, както ви казах, това е несериозно. Има такава версия, между, другото.
Водещ: Каква версия?
Димо Гяуров: Че Марков е имал някакви взаимоотношения с българските служби, но няма доказателства.
Водещ: Каква е тази версия, от къде тръгва тя?
Димо Гяуров: Тази версия се споделя от някои бивши служители на ДС и предполагам, че аргументите за нея се вадят от това, че Шесто управление също е участвало в мероприятията по Георги Марков съвместно с Първо главно управление и известните негови връзки с някогашния заместник-началник Кюлюмов, заместник-началник на Шесто управление, неговата близост до режима, до самия Тодор Живков. Всичко това може би, пак казвам може би, дава основание за подобни версии, но няма доказателства.
Водещ: Няма доказателства? Добре, но тук се твърди за…
Димо Гяуров: Възможно е да е имало доказателства, които да са се съдържали в унищоженото дело на самия Георги Марков.
Водещ: … тук Христов твърди, че това са ваши думи – агент на ДС, после на англичаните и накрая на КГБ.
Димо Гяуров: Както преди малко заявих, г-н Христов доста свободно и лековато борави с думите. Аз ни най-малко не искам да пренебрегвам неговите заслуги, той действително е извършил една изключителна работа, но недопустимо е да се говори така. Никога не са изисквани документи от НРС по времето, когато аз бях директор, никога аз не съм разговарял с него на тази тема, с изключение на тези две реплики, разменени на площада.
Ей ги на „демократите“, които бяха на власт и се бориха за власт в т. нар. „преход“. Много кавички станаха, нали? Тя такава е българската работа като цяло – в кавички. Георги Марков обаче не е в кавички. Георги Марков е от малкото български „реалии“ изобщо, които са истински, качествени и не щото е мъртъв, а защото, макар и мъртъв, продължава да е един от неколцината истински опозиционери на 64-годишното българско статукво, един от неколцината българи с истински принос към най-важната ценност в условията на дефицит и опити за покушение срещу нея – именно Свободата. А Димо – Димо е едно от лицата на подмяната, наречена „преход“, един от многото български демократи в кавички. Тоя гнусен ченгеджийски прийом на подмятания с оглед омаскаряване и девалвация на хора и стойности, който виждаме, че „демократът“ Гяуров отлично владее, е основното оръжие за едновременното, от една страна, „притъпяване“ на престъпленията и идиотизмите на комунистическия режим, а от друга – снемане на „героиката“ на малцината истински български дисиденти. (По същата схема се приравняват морално САЩ и СССР/Русия, ЦРУ/МИ-6 и КГБ/КДС и пр.) Когато това го правят отявлени комунисто-десари, морален проблем няма – те вярват в своето отроче, наречено комунизъм. Морален проблем има, когато за пред обществото го играеш „демократ“ и следователно „антикомунист“, а реално си същия като тях и ползваш техния гнусен инструментариум за „окалване“ на свят антикомунистически човек. Чувството ми е, че в случая с Гяуров дори не става дума за внедрено лице на комунисто-десарите сред тяхната театрална, назначена и марионетна опозиция, наречена СДС, каквито бяха лица като Петър Берон, Петко Симеонов, Румен Воденичаров и т.н. При Гяуров по-скоро имаме работа с другия вид хора от оперетната българска опозиция на комунизма през прехода, в т.ч. Иван Костов, Филип Димитров, Желю Желев, Петър Стоянов, Надежда Михайлова – полуреформаторите, полудемократите, полудисидентите, полуантикомунистите, които просто нямаха моралния капацитет и моралния капитал да създадат нова България, в която Георги Марков трябваше да бъде герой, а убийците на Георги Марков трябваше да бъдат в затвора. Техните морални сили стигнаха да създадат една България, в която така наречените „демократи“ маскарят по комунисто-десарски почин Георги Марков. Техните морални сили стигнаха България към ден-днешен да живее в режим на подмяна.
