Печалбата е индикатор за състоятелност в света на икономическата активност, печалбата е индикатор за смисленост и полезност на стопанската дейност, печалбата, следователно, е признак за дълбочина в познаването на психологическите особености на човеците, техните потребности и желания. Печалбата е позитивната оценка на другите човеци спрямо твоята смислена и състоятелна икономическа активност, печалбата в крайна сметка е награда за съзиданието, иновативността, предприемчивостта, усета, ума на икономически активния човек, награда за това, че е предложил нещо търсено от човеците.
Печалбата е и мотиватор за икономическа активност. Материалната обезпеченост на живота, материалното благополучие, което растящата печалба носи, е необходимо условие за добрия живот, макар и недостатъчно условие. Т.е. печалбата е и собственост и колкото е по-голяма печалбата на дадения човек, толкова е по-голяма неговата собственост, а собствеността е свобода, независимо дали във вид на независимост, автономност, сила, позитивна свобода и пр. Искам да кажа, че има пряка пропорционална зависимост между нивото на печалбата и нивото на свобода на индивидите, или по-голямата печалба означава повече свобода за този, който е бил способен да калкулира тази печалба. Въпреки това смятам, че печалбата не бива да се превръща в самоцел, не бива да е смисъла на човешката дейност. От гледище на моя светоглед печалбата не е и не бива да бъде цел сама по себе си, т.е. печалбата в моето разбиране е винаги средсво и никога цел и следователно моят живот не е центриран и ориентиран около понятието и реалията „печалба“. Означава ли това, че предварително и съзнателно съм се отказал да бъде по-свободен? Не, това просто означава, че издигането на мултиплицирането на печалбата в ранг на всеобемаща живота и енергията на човека цел води или би могло да доведе до „робуване“ на трупането на печалба, а оттам и загуба на свобода.
Печалбата съдържа в себе си и елемент на агоналност. Състезанието между човеците, самоцелното състезание да си по-добър от другите човеци е твърде важна част в структурата на понятието „печалба“. Състезанието е, или може да бъде, за по-добро материално благоденствие от това на други човеци, може да бъде състезание през печалбата на терена на признанието в търсене на по-голямо такова от другите човеци, състезанието може да бъде по отношение на усещането на индивида за надмощие над другите по принцип и конкретно за превъзходство в иновативност, ум, находчивост и пр. От гледна точка на моя светоглед агоналността в структурата на печалбата също не бива да се абсолютизира, не бива животът на човека да се заключава и изчерпва в състезанието с другите човеци по отношение размера на печалбата и разните следствия от този размер.
Как аз се отнасям към печалбата във всекидневния си живот и как я употребявам? Несъмнено, както вече отбелязах, отношението ми към печалбата е като към средство за постигане на цели, които цели са същинския смисъл на моя живот. Аз изобщо предприемам да постигна печалба – дали във вид на материална собственост, дали във вид на идеални същности, само и единствено ако тя ще ми послужи за постигането на някаква цел. Една от целите ми в света и по-конкретно в България е да се боря за налагането в българския живот на разни принципи, по които искам да се живее в България. За да постигна тази цел, аз трябва да съм финансово независим, трябва да спечеля пари. Другата независимост, която трябва да спечеля, за да постигна целта си, е от идеален тип – трябва да съм автономен и свободен човек. Т.е. ако не бих имал цел в живота, не бих започвал да печеля или придобивам средства за нейното постигане. И ако гореспомената цел е нещо като цел на целия ми живот, една от големите цели в моя живот, то и на съвсем всекидневно равнище отношението ми към печалбата не е по-различно. Например, аз печеля пари, които са средството, с което поддържам всекидневните си нужди в живота. Печеля пари, за да се храня, да се обличам, да поддържам хобитата си и т.н. Ако бих могъл да не се храня, да не се обличам, да нямам хобита, аз не бих правил усилието да печеля пари. Печалбата на пари, следователно, има инструментална роля в моя живот. Печеленето на пари за мене е и средство за постигане на независимост и автономност от други хора. Разбира се, постигането на автономност и независимост не е само въпрос на наличие на спечелени пари или по-общо на спечелена собственост. Като обобщение, където и да се вгледам, в които и да е конкретности на всекидневния ми живот, виждам едно и също инструментално отношение към печалбата, едно и също инструментално битие на печалбата в моя живот.
В заключение, четящият е възможно да открие противоречие в така конструираната теза, а именно, че какво аз смятам, аз как разбирам проблематиката е положено непромислено като универсална претенция, или казано иначе, опитал съм се да универсализирам моя частен опит. Аз съм сигурен, че гореизложеното ми разбиране за печалбата не е универсално, но аз съм готов да се боря за каузата, че това е едно заслужаващо универсалност разбиране.
