И рокерите в България излязоха „рокери“

Рок музиката в световен мащаб очевидно към днешна дата е мъртва. Каквото било – било, от днешна гледна точка всичко е в миналото. От рок музиката ни останаха записите на Флойд, Цепелин, Рейнбоу и другите титани. Днес на сцената като Флойд няма.

Рок музиката в Западен контекст вървеше заедно със социален протест, опозиция на естаблишмънта, бунт срещу йерархиите и пр. Идентифициращите се с рок музиката, феновете на рок музиката бяха бунтари, свободолюбиви и антисистемни хора. В български контекст, както всичко останало, както самите рок изпълнители и продуцираната от тях рок музика, така и феновете на рока бяха бледи копия на западните образци. Съжалявам, че покрай сухото и мокрото гори, но наистина няколко бели лястовици не могат да променят общата картина, а тя в България е печална, тя е гавра със същността на рока.

Думата ми е за това, че българските рокаджии тихо, кротко и без никакъв проблем приеха в своите редици един представител на род, идеи, практика и политическа партия, които доскоро ги преследваха и репресираха, представител на днешната българска политическа върхушка, срещу която всеки разумен човек би следвало да е опозиционно настроен, а какво остава за такива чувствителни социално хора като рокаджиите, каквито те по идея би трябвало да са. Не мога да разбера какви са тия реверанси към червените гниди, не мога да разбера каква е тази реабилитация на децата на номенклатурчиците, не мога да разбера тия съвместни инициативи с висши държавни служители, не мога да разбера как изобщо е възможно събора на рокерите в България да протича с участието на актуалния министър-председател и сред рокерските среди да не се надигне някакъв бунт, някакъв протест, някаква опозиционна мисъл, изобщо нещо наопаки?!

Всъщност си задавам много наивни въпроси. То нали затова дереджето тука е такова, то нали затова комунистите безнаказано продължават да дерибействат в тази страна, а именно защото няма и помен от някаква памет за злото, някаква нетърпимост към дадени престъпни провали и некадърности, някакви изродства върху хуманността изобщо. И какво нещо е: сигурен съм, че в личните си животи, в личните си социални кръгове повечето от тия рокери са големи пичове, големи свободолюбци, големи мъжаги, добри човеци и т.н. Стане ли обаче дума за някакви по-мащабни, някакви излизащи от личната сфера реалии, някакви неща на ниво български обществен живот, и рокерите се оказват в кавички такива.

Плюха на себе си тия така наречени „рокери“! Как пък нищо не прихванаха от толкова велики текстове на рок парчета със социална ориентираност? Как е възможно да приемеш безпроблемно в твоите редици „лидера“ на партията, която ти е забранявала да слушаш Цепелин, партията, която те мачкаше всякак, щото си с дълга коса и прочее рокаджийски атрибути? Що за рокаджия може да бъдеш, когато нямаш чувствителност към тия неща? Майко мила, пълен ступор! И тук говорим за рокаджиите – една по идея доста свободолюбива и напредничава общност. Смятайте – тая общност щом е толкова пасивна и индиферентна, какво остава за много други групи и общности от българи? Граждани и гражданки, положението е трагично!