Тука иде реч за това, че е върховна наглост да ползваш някакви блага и да имаш претенцията друг да ти плаща, да живееш назаем и после с цялото си нахалство да настояваш някой друг да ти покрива сметките и борча. В случая с циганското малцинство и феновете на петолъчката – това е държавата, т.е. аз, ти и всички други данъкоплатци да им покриваме масрафа по живота. В понятието „цигани“ или „циганизация“ не влагам нищо повече от това, което влагам например в понятието „българска работа“, а именно, че с тия понятия обозначавам нещо като манталитет, а не природно състояние и оценка на етническа група по етнически признак, т.е. не искам да кажа, че понеже етносът им е цигански, те са непълноценни и ущърбени по природа. Искам да кажа, че представителите на циганския етнос (в масовия случай) със своя манталитет да живеят на гърба на другите сами са направили името на своя етнос символ и нарицателно за житейска практика, която се характеризира с паразитиране върху някой друг, също както „българска работа“ е станало нарицателно за мърляшки свършена работа.

Разбира се, несъмнено употребата на такива понятия не е рафинирана, не е културна, а е груба и с уличен привкус, несъмнено употребата на такива понятия не е политически коректна, не е бон тон, в противовес е на това, което се има предвид под понятието „толерантност“, в противовес е на либералния западен консенсус, но и този текст беше предназначен за такава по-нерафинирана публика.

Аз като либерал човек искам равно третиране на хората и гражданите, искам равенство на правата и задълженията. Който е длъжен за ползването на някакви блага, да си плаща. Като не може да плаща, да не ползва и да не хленчи. В този смисъл „цигани“ са и фермерите, които тия дни протестират с искания за държавно субсидиране на бизнеса им. Ако техния бизнес биде субсидиран, то с пълно право всеки друг бизнес би могъл да пледира за същото.