Червените ни приятелки, феновете на клуба, създаден да бъде емблема на човеконенавистния комунистически режим, тези дни отново ни напомниха за себе си и болнавата си ценностна (не)ориентираност. Вари ги, печи ги – петолъчки вместо мозъци у тиквите им, петолъчки вместо нормални, в крак със съвремието, хора! Петолъчки вместо нормален човешки морал!
Доколкото на сините ни е известно, съвременна България е конструирана, поне на декларативно-конституционно равнище, върху либерално-демократични принципи и ценности, които предполагат неприкосновеност на частната собственост и базиращата се на нея пазарна икономика. Съвременното българското общество е едно пазарно общество. Е, тези с петолъчките на челата очевидно живеят и/или искат да живеят в друго време, в друг свят – светът на командно-адмистративно направляваното българско общество, светът на “безплатния обяд”, на държавната “кьор софра”. Държавата трябвало да им плаща борча! А какво е държавата, ако не сборът от нейните данъкоплатци? Т.е. какво искат червените сбърканяци? Искат и ние, сините, да им плащаме масрафа. Искат нечии частни некадърности, мошеничества и тарикатлъци да ги платят всички останали българи. О, наглост, какво било твоето име! В пазарното общество, в съвременното българско общество, ако не вдяват червените ни приятелки, всеки носи отговорност за частната си собственост и разпореждането с нея – некадърното разпореждане с нея се нарича фалит. Да, в пазарното общество фалитът е част от системата, той е легитимен изход. Най-свидното отроче на българския комунизъм, клубът от “Парка на свободата”, очевидно е във фалит към днешна дата. Призоваваме да се задействат всички легитимни процедури в съвременна България при фактическо състояние на фалит и този фалирал частен юридически субект да не се третира специално от държавните власти, защото едно такова специално третиране е вреден сигнал към останалите частни юридически и физически лица, които разчитайки, че в крайна сметка държавата плаща сметката, спират да носят реална отговорност за частните си дела.
Преди 10 години, твърдят феновете на фалиралия клуб, ФК ЛЕВСКИ бил подпомогнат от държавата в аналогична на тяхната ситуация днес. Това е абсолютно изсмукано от пръстите твърдение, опашата лъжа, целяща чрез невалидна аналогия да притъпи нечия тъпота, носеща в главата си петолъчка, вместо сиво вещество.
Ние, сините, сме крайно обезпокоени от лавинообразното нарастване на “циганизацията” в България. Тези дни червените ни приятелки заприличаха на едномилионното малцинство – черпене на блага като ток, вода, телефон, сграден фонд без съответното заплащане на ползваното и накрая с цялото си нахалство надигат вой за държавната „ясла“, вой държавата да им поеме разходите по живота. Баста на “циганията” в България, казваме ние! А червените ни приятелки се обиждат, когато ние, сините, ги наричаме “цигани”. Е, да, истината боляла, казват.
Някои червени другари експлицитно заявиха, че се готвели да бламират участието на ФК ЛЕВСКИ в турнира на Шампионската лига със средства, които са извън закона. Същите тези червени другари в писмо до най-висшестоящите лица в държавата заявиха, че приемали върховенството на закона като ценност, която била маркирала тяхното 60-годишно житие и битие. Още един прекрасен пример за червена демагогия. Нека оторизираните органи по опазването на законността в страната вземат отношение към публично заявеното намерение за погазване на закона. Иначе, добре сте ни дошли в Сектор “Б”, червени приятели! В нашия Сектор ние сме свикнали да обичаме и за огромните ни сини… сърца не е проблем да ви обичат, макар и червени.
Tia prikazki za ciganite podklajdat nacionalizum ot nai populistkia tip i bijat na rasizum. Komunistite mniogo si padat po nego. e ,ako ciganite sami ne mogat da se opravjat i ne igrajat po ob6tite pravila, ti kakvo predlaga6 -na sapun, ili? tija stigmatizira6ti prikazki samo zadulbo4avat problema, ne misli6 li?
Asya
Тука иде реч за това, че е върховна наглост да ползваш някакви блага и да имаш претенцията друг да ти плаща, да живееш назаем и после с цялото си нахалство да настояваш някой друг да ти покрива сметките и борча. В случая с циганското малцинство и феновете на петолъчката – това е държавата, т.е. аз, ти и всички други данъкоплатци да им покриваме масрафа по живота. В понятието „цигани“ или „циганизация“ не влагам нищо повече от това, което влагам например в понятието „българска работа“, а именно, че с тия понятия обозначавам нещо като манталитет, а не природно състояние и оценка на етническа група по етнически признак, т.е. не искам да кажа, че понеже етносът им е цигански, те са непълноценни и ущърбени по природа. Искам да кажа, че представителите на циганския етнос (в масовия случай) със своя манталитет да живеят на гърба на другите сами са направили името на своя етнос символ и нарицателно за житейска практика, която се характеризира с паразитиране върху някой друг, също както „българска работа“ е станало нарицателно за мърляшки свършена работа.
Разбира се, несъмнено употребата на такива понятия не е рафинирана, не е културна, а е груба и с уличен привкус, несъмнено употребата на такива понятия не е политически коректна, не е бон тон, в противовес е на това, което се има предвид под понятието „толерантност“, в противовес е на либералния западен консенсус, но и този текст беше предназначен за такава по-нерафинирана публика.
Аз като либерал човек искам равно третиране на хората и гражданите, искам равенство на правата и задълженията. Който е длъжен за ползването на някакви блага, да си плаща. Като не може да плаща, да не ползва и да не хленчи. В този смисъл „цигани“ са и фермерите, които тия дни протестират с искания за държавно субсидиране на бизнеса им. Ако техния бизнес биде субсидиран, то с пълно право всеки друг бизнес би могъл да пледира за същото.