Feeds:
Публикации
Коментари

Колко мерзости и престъпления са извършени в тази страна в името на добруването на семейството и децата… В тази страна масово се живее според принципа, че щом е за семейството и децата и тяхното материално добруване, може и на самия дявол да се продадем, какъв е проблемът, нали най-скъпите ни същества на този свят ще си живеят живота. Този принцип обаче лежи в дъното на неслучването ни като страна, в която голямото мнозинство от хората да живеят добре. Този принцип прави живота у нас непоносим за тези, които имат сетива да ги усещат нещата.

Как изобщо е възможно да сформираш семейство с хора, които крадат, корумпират се, вършат далавери, злоупотребяват с власт и позиции, продават си съвестта срещу пари? Как изобщо е възможно да имаш дете и същевременно да си продаваш „гъза“ на дявола с идеята, че го правиш заради „доброто“ на детето си? Че как ще имаш очи да го погледнеш това твое дете, това ангелче, дето е всяко дете до определена възраст? Защо ли после повечето от същите тези ангелчета се превръщат във вълци и хиени? Не ли заради родителите си и житейската среда?

Ако по някакво чудо това дете успее въпреки семейната среда да съхрани рецептори за добро и зло, да съхрани съвестта си, като порасне и може да се справя само в живота, то ще избяга с двеста от това „котило“ и никога повече няма да почувства близки майка си и баща си, напротив – най-много да чувства синовен дълг по обгрижването на родителите си на стари години и толкоз. Заслужен хлад за продалите душите си родители…

Не би ли следвало в едно семейство не парите да са водещ принцип, а любовта, честността, истината, достойнството, свободата, красотата, справедливостта, добродетелта, хуманността, духовността и т.н. в този дух? Семейство, което не е създадено на материална основа, а на ценностна, дали има много по-голяма вероятност да отгледа един честен, достоен, свободен, добър и пр. човек? Разбира се, че е по-голяма, макар че в общество, в което масово се отглеждат интересчии и материалисти, има много голяма опасност така отгледаният честен, достоен, свободен и добър човек да се претопи в масата и да се превърне и той в ценител първом на парите.

Универсалният разменител парите… Станахме агенти и крепители на живот, в който всичко се разменя срещу пари. Ако не срещу пари, срещу много-много пари. Какво ти достойнство, каква ти честност, каква ти истина и любов. Пари да има, другото лесно… И сатаната тържествува. Слава Богу, само в този свят.

Наистина е трогателно всеобщото скачане на амбразурата в защита на „гнилата ябълка“ на Цеко, една от най-емблематичните банки на олигархо-мафията. За това става въпрос, уважаеми тъй ангажирани и загрижени за съдбините български гражданки и граждани. Всички вие, ние, аз, ти, той, тя я крепим олигархо-мафията и тя добрува, тържествува и цъфти, разбира се, малцина облажавайки се на гърба на всички. Иначе големият талант Христо Комарницки вика, утре отивам в банката на Цеко и вкарвам някой друг скатан лев, че да й помогна, зер банковата система щяла да се срути, големи беди щели да настанат. Радан Кънев, тази надежда българска и фейсбукарска, ходи при агент Димитър, пардон, Кеворк Кеворкян и нещо обсъжда с него съдбините български, обяснява му кой е крив у нас и как само да му падне в ръчичките властта, ще настъпи раят на българските времена. Да споменавам ли армията интелигенти във „Фейсбук“, с които съм „приятел“ или ги следвам – имам поглед над почти всичкото активно интелигент във „Фейсбук“ и трябва да кажа, че щом интелигентите ни са такива, естествено, че цялата ни работа ще е такава никаква. Задръстват ми ежедневно фейсбука с линкове към клоаките на Свинян, Трактора, ТИМ и пр. крайно нехигиенично, но иначе са с големите претенции, голямото самочувствие и големите морални революционери го раздават, интелигентите.

И същите тези ми разправят, че били виновни гъбарите и ловджиите по изборите. Даже през глава предлагат панацеята си – с остена и всички под строй до урните. И те тогава вече всичко щяло да върже, разправят тези видни демократи и интелигенти. Не са ми гъбарите толкоз виновни, интелигентите, ами вий, дето половината предлагате мутри за алтернатива, а другите викате като не съм виждал алтернатива от 200 и колко партии по избори, да съм основял партия. Аз партия няма да основа, ала вие като толкоз години създавахте партии или подкрепяхте всякакви ГМО-та, докъде го докарахте? Или баба Пена и бай Али са ви виновни, че избират БСП и ДПС? Баба Пена и бай Али без съмнение не са умни като вас, но Ханс и Гертруда не са по-умни от Пена и Али. Обаче Хонет, Дарендорф и Кон Бендит са много по-умни от Минчев, Минчевица, Бъчварова, Михайлов и така нататък. И не само по-умни, ами и по-почтени.

Обиск в КТБ и ТВ7

Надявам се, че след показната акция на прокуратурата и МВР в офисите на КТБ, „Виктория“, ТВ7 и Нюз7, вече всички разбраха, че такива като Цветан Василев не са „върхът на сладоледа“ у нас, иначе казано, не са истинският властови център на олигархо-мафията, както доскоро масово се смяташе. Дебелян П. обаче също не е, както не бяха преди и такива като Илия Павлов или Емил Кюлев. Не е и Ахмед Доган, нито който и да е кръг – Монтерей, Котараците, ДС, БКП, ДПС, ГЕРБ и там каквито кръгове има още.

В петък се завъртях около лъскавото, направо лъщивото и лъстивото здание на „Цар Борис III“ 159. Преди съм влизал и вътре и знам за какъв сатанински лукс иде дума. В тази сграда са пръснати едно 50-100 млн. лева, в една-едничка сграда. Наши общи пари. И като влизах преди в този сатанински вертеп, и в петък като им гледах самодоволните физиономии на служещите там, излизащи да палнат по фас, някак си ми се избистри истинският проблем в тази страна. Той не е толкова онази гнусна лоена топка, нито оня с нездравите сенки под очите (издаващи „човъркане“ на съвестта), взети сами по себе си. Всички изброени имена дотук, както и почти всички високопоставени политически фигури, издигналите се в съдебната система, във финансовия свят, в медиите, в МВР и ДАНС, в министерствата, в големия частен бизнес, в абсолютно всички сфери на българския живот са постигнали това свое издигане не по нормален конкурентен и „меритократичен“ начин, напротив – от партиите, през ведомствата и органите (нарочно не ги наричам институциите), до банките, корпорациите и телевизиите рекрутирането на управленски кадър е ставало по втория начин, пълно е навсякъде с „наши“ хора, още „парашутисти“. Това не значи, че няма „самонаправили се“ издигнали се люде. Има и то доста, но те не са нищо повече от обслужващ персонал, хората, които всъщност вършат работата, за което им се плащат трохи, добри или много добри пари, може и чували с пари да им се плащат. Там е заровено кучето обаче, защото в петък срещнах много талантливи и можещи люде покрай лъстивото здание на „Цар Борис III“ 159. Таланти, продали се, те специално, доста добре. Продали се обаче на дявола. Нещо повече, дяволът тук, в България, пребъдва благодарение и на тях.

Това се получава, когато се слугува на парите, когато парите са водещ принцип в живота на отделните хора. Дали ще си способен човек и ще успяваш да изкарваш много пари заради способностите си, дали ще си „спуснат“ някъде и ще въртиш схеми, дали ще си във властта и ще разпределяш „порциите“, няма значение – все парицата е царица, т.е. дявола е цар. Затова мисля, че това, което се нарича олигархо-мафия, няма някакъв централизиран мозък, няма някакъв таен кръг, който дирижира българския живот. Не, олигархо-мафията сме почти всички в тази страна, включително и пишещият тези редове, защото в момента за шепа трохи съм се продал на дявола, за да ми се налага да пускам новина със заглавие „ДАНС удари фирма за вземания заради пиратски софтуер“. Наистина простете за заблудата, в която се опитах да ви вкарам с това заглавие, заблудата, че ДАНС нещо вършат.

Quo Vadis, Европа?

Кончита Вурст

Първо ще направя уговорката, че в българския отявлено хомофобски контекст съм защитавал винаги, когато съм попадал в хомофобска ситуация, хомосексуалните и изобщо различните. Европа (и България в частност) е и трябва да бъде пространство, където всеки е свободен да живее според разбиранията си, природата си, сексуалността си, ако щете, според изчанченостите и екстравагантностите си, стига да не пречи на останалите. В Европа (и в България) хомосексуалните и различните са и трябва да бъдат абсолютно равни по човешкост с всички останали. И всеки, който ги насилва и ги бие, защото са хомосексуални, заслужава да изпита на гърба си цялата строгост на закона, както и да бъде остракиран от обществото. Всичко това е безусловно.

Думата ми е за актуалния победител в песенния конкурс „Евровизия“. И за него важи същото – на територията на Европа този човек е неприкосновен, той е човек, колкото човеци сме и всички останали, бих казал, Божие създание като всички останали. На територията на Европа този човек става победител в песенен конкурс, защото навярно е талантлив певец и е бил по-добър от останалите участници в конкурса, като се надявам в избора му за победител да не са играли други съображения освен певческата му дарба.

И както всичко е много европейско, цивилизовано, напредничаво, по всички правила и достижения на модерна Европа, така има нещо не съвсем наред в цялата работа, от моя гледна точка. Вурст е роден мъж, който впоследствие очевидно се е почувствал „жена в мъжки дрешки“ и е решил, че ще облече върху женската си душа и „женско облекло“, т.е. ще придобие и външните белези на жена. Причината за това, предполага се, е, че е желал да стане атрактивен за мъжете, да привлича мъже, защото самият него го привличат мъже, тъй като се чувства жена. Вурст обаче носи и брада – една безусловно мъжка „диференция специфика“. Т.е. той не бяга съвсем от родеността си като мъж и „любовният му таргет“ са някакви особени мъже, а не ортодоксални такива, които ортодоксално ги привличат жени. Не го познавам лично и не знам какво му е в душата, но горното, ако не е игривост, провокация и съзнателно скандализиране на обществените порядки тип Азис, в най-дълбоката си същност е въставане и бунт срещу Бога и разбиранията за нормалност на мнозинството. Създателят е категоричен – всеки от нас се ражда мъж или жена, друго няма. И цялата ни биология е красноречива – мъжкото е имано предвид да се слива с женското и обратно. И каквито и чувства да го владеят нашия човек Вурст, той прави, струва, но не може да излезе от мъжко-женското отношение, пак става дума за мъжко и женско, само че при него в някаква „изчанчена“ комбинация. Искрено се надявам от толкова „изчанченост“ Вурст все пак да си има половинка, която да го обича такъв, какъвто е или иска да бъде, както и той да обича своята половинка, макар и „половинка“ да е дума, която вероятно го скандализира, защото веднага вкарва човек в тъй скучната и божествено санкционирана хетеросексуална ортодоксия, от която той бяга като дявол от тамян…

И сега, защо не е съвсем наред избирането на Вурст за победител в „Евровизия“? Накратко, заради бунта срещу Създателя – както на Вурст, така и на избралите го. Бунтът срещу Създателя е типично европейско явление, модерна Европа е Европа, въстанала срещу Бога. Европейският човек реши, че Бог е пречка пред него. И като „отреже“ Бог, ще цъфне и ще пребъде. Вурст е еманация на секуларна и либерална Европа. Той е нейното най-модерно творение. Само че във Вурст прозира нищото – той не е нито мъж, нито жена, той е нещо като нищо. И в дъното на душата си е една крайно объркана и празна личност, па макар и да е вероятно най-големият певчески талант. Празнотата и нищото не са само в душата на Вурст. В модерните либерални европейски души, въстанали срещу Бога, зее бездната на празнотата и нищото. И е съвършено нормално да удостояват с признание една емблема на нищото.

А всяка майка и всеки баща, убеден съм, дори и най-либералните, няма да насърчат детето си да стане като Вурст, няма да насърчат детето си Вурст да му стане идол, както е обикновено става с музикалните звезди. Защото всеки родител съзнателно или несъзнателно знае, че Създателят „има пръст“ за наличието на тяхното дете, че то е дар Божи. И тяхното дете, желаят родителите за своето дете, като порасне ще си намери половинка, пък Бог ще ги дари с дете. За да го има живота. Ебати скуката… Quo Vadis, Европа?

Животът на панелните таласъми в техните панелни коптори… Всъщност по принцип дори и в панелките може да се води нормален, даже някакъв хубав живот. Всичко обаче опира пак до хората и техния „багаж“. Ако панелните таласъми имаха чувство за общност, което чувство е „цензът“, необходим да живееш с другите панелчици в панелката (а и в каквато и да е многофамилна жилищна сграда), то панелките, с всичките си недостатъци като строително решение, можеха да бъдат едно относително добро място за живот.

Разбира се, панелките у нас са всичко друго, но не и терен, където процъфтява чувството за общност. Напротив, те са „триумф“ на колективизацията, която беше насилствено наложена и проведена преди много години от комунистите. Колективистичното живеене обаче, за разлика от общностното живеене, е реалия, която аз лично оценявам крайно отрицателно. Не са само комунистите виновни обаче. Чувството за общност в тази страна винаги е било дефицит, общите ни дела почти винаги са търпели провал. Тука е царството на спасяващите се поединично, които в много случаи „осират“ общото, за да „изпъкне“ тяхното си.

Ето, тоя текст го пиша в събота ранен следобед. Намирам се в панелка. Какво се случва в шибаната миризлива панелка? От съседната панелка, която се намира на около 60-70 метра, за 30 минути поне трима излязоха от общия вход, като така тряснаха входната метална врата, че половината квартал разбра, че нашите важни панелни таласъми излязоха нанякъде. Тези жертви на насилствената колективизация са оперирани от чувството за общност, което ако би било налично, щеше да им нашепва, че в този вход живеят хора, които цяла седмица са „гюрили“ и в събота и неделя следобед може да се нуждаят от почивка, за да продължат да „гюрят“ и следващата седмица. А може и бебета и малки деца да живеят, които по това време са по леглата… Панелният таласъм обаче не го е еня за другите – даже сигурно нарочно им тряска вратата с все сила, че онези боклуци да нямат мира, или пък нещо са се скарали с Пешо и Мара от първия етаж и така им го връща. Де да бяха само тези с входната врата обаче. Точно сега няма в панелката, в която пребивавам, обаче е редовна практика точно събота и неделя, точно в диапазона между 14 и 17 часа, някой да пробива дупки с дрелката или да кърти с кангото. Това вече е абсолютният връх на колективистичната гняс. Ама той панелният таласъм бързал, пък и майсторите нямали време да се съобразяват с останалите панелчици. Разбира се, има си и блъскане на асансьорни врати, като на панелните таласъми няма нужда да им обяснявам какво значи блъсната асансьорна врата в една панелка, а за останалите – дано никога не разбирате. Аз специално съм уцелил късата клечка и над мене живеят изключително автентични и екземплярни панелни таласъми, които живеят сякаш са в гората и околовръст няма жива душа. „Екстрите“ са ходене с токчета по всяко време на денонощието, местене на мебели в 2 часа през нощта, хвърляне на тежки предмети на пода, тряскане на врати, като това за този, дето се намира в панелната кутийка отдолу, т.е. за мене, означава безсъние, стряскане посред нощ и разправии, стигащи до циркове – пак посред нощ.

Не ми е цел обаче да се оплаквам с горното. Големият проблем е в гадната подмяна на общностното с колективистичното живеене, което се случва в българските жилищни сгради и изобщо в българския живот, не само в панелките. И проблемът не е само в това, че Пешо не се съобразява с Андриянчо. Пешо освен това се прави на луд и не плаща за поддръжка на асансьор и общи части, вследствие на което всички страдат, включително и Пешо. Пешо не можеш го накара да даде някой лев, за да се подмени дограмата в общите части, хеле пък да даде, за да се санира цялостно панелката. А като се санира, Пешо и всички останали ще плащат доста по-малко за отопление и изстудяване (в жегите), и след някоя друга година Пешо и всички останали ще са на „кяр“. И панелката им ще изглежда на външен вид човешки, а не така, сякаш е минала чума, някаква чума, поразяваща панелките. За да стане това обаче, трябва наличие на общностно чувство у всеки панелен таласъм. Един да има не като света и общността е „взривена“. Ала с един можеш да се справиш и да го вкараш в правия път, но когато това е „нормата“, т.е. липсата на норма е нормата, животът става „лайнян“, с извинение.

И вместо панелката да е една общност, за която всеки дава своя дан, общност, от която всички печелят с краен резултат по-добър живот за всеки член на общността, тя е терен на колективистичното живеене, в което някои живеят на гърба на другите и в крайна сметка нито едните, нито другите живеят добре.

Всяка българска панелка е умален модел на живота изобщо в България. И изобщо в България, както става в панелните коптори, никой не го ебе за другия, пречи му, не се съюзява с другия, за да улеснят и подобрят живота си. И общностното чувство няма нужда да е някакво топло и емпатично чувство към другите. Не, достатъчно е да се съобразяваш с околните, да не им пречиш, да подпомагаш общностното живеене, с което подпомагаш и листностното си живеене. Другото е разсипващ всичко и всички колективизъм.

Владимир Путин

Доста хора „ръмжат“, включително и аз, срещу слабостта на Запада спрямо Путин. Ех, да бяха избрали американците Джон Маккейн (или Мит Ромни), пък в Европа на власт да бяха Никола Саркози или Уинстън Чърчил, на оня в Кремъл щеше да му се разкаже играта, си казват много хора.

Горкият Невил Чембърлейн колко критики е отнесъл. Министър-председателят на Великобритания в периода 1937-1940 г. е обвиняван, заедно с тогавашния си френски колега Даладие, че са били много меки с Хитлер и са клекнали пред него. След като Хитлер е присъединил Австрия и Судетите към Райха, Чембърлейн и Даладие вместо да му се „озъбят“, сключват с него през 1938 г. Мюнхенското споразумение, с което се легитимира предаването на Судетската област от Чехословакия на Райха.

Че няма особено достойнство в действията на Чембърлейн и Даладие, няма. Но каква друга възможност имат Великобритания и Франция в тогавашната обстановка? Третият Райх е бил „гладен“ за територии и „жизнено пространство“. Ако Великобритания и Франция бяха отвърнали с „репчене“ и дрънкане на оръжие, ще стане война, а разумните хора винаги гледат да прибягват до война само в краен случай, пък и подопечното ти население да става „пушечно месо“ заради някаква си Австрия и някакви си Судети, особено в режим на демокрация, няма как да бъде оправдано от който и да е управник на която и да е демократична държава. А всъщност оня с мустачките още преди много години (преди 1938 г.) си е бил решил, че светът трябва да падне под кафевия ботуш и че арийската раса ще господарства над този свят. Т.е. нямало е сила, която да спре милитаристичната експанзия на Третия Райх. А Чембърлейн и Даладие – дали заради наивност, дали заради някакви тънки сметчици,  все пак са опитали единственото възможно – да му се отпусне гювеч със Судетите и впоследствие с цяла Чехословакия, пък дано си седне на д-то и се възцари мир. Е, не стана мир, стана война, най-ужасяващата война в човешката история. Но не по вина на Чембърлейн и Даладие. А на Хитлер и Сталин и техните народи.

Сега имаме Обама, Меркел, Оланд и Камерън срещу Путин. Слава Богу, оня в Кремъл няма зад гърба си мощната военна индустрия на Третия Райх, нито е с чак такива болни амбиции като на оня с мустачките. Обаче той и руснаците, също като германците и Хитлер след Първата световна война, се чувстват несправедливо ограбени, несправедливо смачкани и натикани в ъгъла. Ако на Запада трябва да се търси сметка за ужаса, наречен Хитлер, това е заради много дебелашкото, късогледо и глупаво „танцуване на гроба“ на Германия във Версай през 1919 г., макар и Германия да е била отговорна за подпалването на световния конфликт, най-кръвопролитния дотогава. В този смисъл Западът е донякъде отговорен за възшествието на Хитлер, който се явява като „манна небесна“ за унижения и оскърбения германски народ, жадуващ реванш.

Та и с руснаците и Путин нещо подобно става и ставаше след 1991 г., когато рухна Сесесере. Западът беше безапелационен победител в Студената война, събори Сесесере с икономически средства, без открит военен конфликт. Хубаво, но ако бяха по-умни и си бяха учили уроците от историята, нямаше да се опитват да доунижат и размажат остатъците от бившата съветска империя. Тогава можеше и да настъпи „краят на историята“ по Фукуяма. Но пусто, пак ненаучени исторически уроци ще ни изядат главата. Руснаците гледат на Путин като на „манна небесна“ след безвремието на Елцин, Путин, в чието лице виждат тоя, който ще им възвърне самочувствието и славата на имперска сила.

И в този момент лидери на Запада, слава Богу, са Обама и Меркел, а не Маккейн или Ромни. Във военен конфликт, надявам се искрено, те няма да влязат с Путин, каквито и волности да си позволява в Южна и Източна Украйна, ако иска и в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия. Русия, за разлика от Третия Райх, е една умираща страна – демографски се топи като ланшния сняг, икономически е доста немощна. Разбира се, руснаците за величието на страната си са готови на всичко, включително да мрат като мухи, което винаги е било проблем за противниците им. Но все пак Западът има изключително силни икономически лостове за въздействие, стига да не е „парицата царица“, както всъщност се оказва, че е.

Искам да кажа в края на краищата, че когато опре до война, особено при технологичното развитие през второто десетилетие на XXI век, трябва да не мислим в категориите на „достойнството“ и „мъжеството“. Нали, оня най-безцеремонно и безочливо анексира Крим и Източна Украйна, ние, мъжете, нямаме друга опция, освен да хващаме пушките и да му въздадем заслуженото. Работата е там, че войната вече не е това, което беше и отделният войник (мъж), ако ще и въоръжен с най-модерната пушка, е едно тотално нищо(жество). Заради технологията. С развитието на технологията, при два относително развити технологически противника, дори и с технологическо предимство на единия, победител всъщност няма как да има. Войната вече не е поле на мерене на мъжеството и силата на мъжките индивиди. Затова и никой не трябва да си помисля за воденето на война, защото в съвременната война не може да има победители, нито да се въздава „справедливост“ чрез модерните оръжия. Модерните оръжия само и единствено могат да сеят смърт за всички и не могат да задоволят иначе примитивни човешки страсти за възмездие, демонстриране на по-голяма сила от противника и пр. Все пак, технологическото развитие има и добра страна – да въздържа от военни действия, защото настоящата военна технология има силите и възможностите изобщо да екстерминира човечеството. Лошото е, че не може да сме сигурни, че за Путин и подобните му тези аргументи са валидни. Те биха унищожили човечеството, включително и себе си, само и само за да унищожат Запада. Да пази Господ.

По повод бялата радост навън и масовото „скърцане със зъби“ срещу снега и студа, следва да се каже, че това недоволство е рязане на клона, на който всички сме седнали. Цивилизацията ни дава възможност да си създаваме откъснато от природата и битието житие, едно изкуствено житие, което кара масово хората да забравят и изобщо да не си дават сметка, на какво всъщност се крепи съществуването им, включително и изкуствено удобният им живот, наречен цивилизация. А има и друг съществен момент – където по света има много студ и сняг, с може би едно изключение, хората са изградили най-напредничавите цивилизации. Абсолютно съм убеден, че това обстоятелство не е случайно.

Да мечтаеш за вечно лято е да мечтаеш да живееш в Африка. Място, в което, извън малкото места, където е нахлула Западната цивилизация, се живее изключително зле. Казват даже, че Господ мрази Африка. Сигурен съм, че урбанизираните наши съграждани ще мечтаят за копторните си панелки след не повече от месец живот в автентична Африка. Където в сухите месеци от годината и хора, и животни много трудно успяват да утолят жаждата си и добре, че е нахлулата малко от малко цивилизация, за да не мрат хората и от това (в Сомалия, Етиопия и др. все още и от жажда се мре).

Да, оказва се, че студът и снегът са условие за възможност на (добрия) живота. И перспективата зимата да става все по-“бутикова“ е изключително плашеща. Така че да „риташ“ срещу снега, зимата и студа е все едно да желаеш тежък живот за децата и внуците си, както и за самия себе си.

От друга страна, процесът по цивилизоването на света седи в основата на „бъгналия“ се климат. В последните няколко десетилетия най-цивилизованите страни започнаха да се грижат за околната среда, но тези усилия са капка в морето, след като в същото време огромни страни като Китай, Индия и Бразилия се развиват по модела на Запада отпреди стотина години – димящи индустриални комини, смог в големите градове, поголовна сеч и пр. цивилизационни „екстри“. В Пекин даже им прожектират на тамошните филмчета с небеса, слънце и пр. природни „дадености“, защото не могат да им се любуват от смога. Ужас! Нищо дадено няма, а унищожиш ли околната си среда, унищожаваш възможността си изобщо да живееш, камо ли добре.

Цивилизоването на света доведе и до това, хората да си лягат все по-късно, т.е. да са все по откъснати от „кокошките и петлите“, иначе казано, откъснати от битието. Неслучайно кокошките си лягат рано и неслучайно петлите кукуригат бодро в 5 сутринта. Просто нощта е да се спи. Сигурен съм, че почти никой от вас си няма на представа, колко бодър и готов за „подвизи“ (учене, работоспособност) е човек в 5:30 сутринта, след като си е легнал в 22 часа. Няма как да спиш сладко, след като навън е ден, а лятото се съмва към 5 и нещо сутринта. А недоспиването съсипва хората – включително и сексуалното им желание. Това е една от причините Западът, въпреки че е материално задоволен и може да си го позволи повече откогато и да било, да ражда все по-малко деца – прекалената цивилизованост и откъснатост от битието.

Мечтателите за вечно лято все едно мечтаят вечно да е ден, или вечно да има прилив, или вечно да правят секс. Хора, които си нямат хал хабер от живота и си нямат никаква представа какво точно искат. Ако беше вечно ден, вечно имаше прилив и вечно правехме секс, ние нямаше да можем да живеем повече от няколко седмици, може би някой и друг месец най-много. Или най-малкото ще загубим желание за каквото и да било в този живот, ще сме похабени парцали, нямащи да имат мощ да направят две крачки. Нощта, отливът, сексуалното пасуване, зимата и пр. са условията, на фона на които денят, приливът, сексуалното желание, лятото и пр. придобиват смисъл, придобиват „вътък“.

Ще кажете, бръщолевя очевидности. Очевидности са, но колко от вас си дават сметка за очевидностите и живеят според тях?

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.